Уроци по ски в Пампорово

Първите ни ски уроци в Пампорово

Беше прекрасен слънчев декемврийски ден когато пристигнахме в Пампорово след четири часа път с кола от София. Нямаше много сняг наоколо и се притеснихме леко за планираните ски уроци, така че се отправихме направо към ски училището, за да разберем дали те ще бъдат възможни. Влязохме в уютен ресторант с камина, където намерихме обядващи около 20 души в ски облекло. Там се срещнахме със собственика на Interski, който ни каза, че по ски пистите има достатъчно сняг, а ние трябва да се преоблечем и да бъдем готови да започнем урока в 13:00 ч. Развълнувани и много нервни се отправихме да се настаним. Имахме резервирана хижа във вилно селище Малина. Уебсайтът ни показа прекрасни дървени кабини в гората, заобиколени от сняг, типични за ски селище. При пристигането си, като изключим малката снежна покривка, не бяхме разочаровани. След като се регистрирахме на рецепцията (друга дървена къщичка) се насочихме към нашата, номер 14. Кратка разходка и вече бяхме на входната врата. Отвътре къщичката бе семпла, но топла и идеална за 4 души. На долния етаж имаше малък хол с мека мебел и масички, мини кухня и приличен размер баня. По тясната дървена стълба на втория етаж имаше две спални и двете с достатъчно пространство и много уютни, в които обаче е предизвикателство да се изправиш. След като се порадвахме за кратко на нашия нов временен дом, решихме да облечем ски екипировката си и да хапнем по нещо преди да започнем урока. Въпреки че Пампорово е доста малък град, има огромен избор, когато става дума за хранене навън. Ние избрахме един от малките ресторанти в центъра на града. Изненадващо за мен, сервираха ни вкусна английска закуска – необходимото гориво за предстоящата задача.

Interski Apres ski бар

Първото нещо, което трябва да знаете, ако никога не сте карали ски преди е, че ботушите са тежки. Когато казвам, тежки, искам да кажа, че едва можете да вдигнете краката си, след като сте ги обули! Веднага усетих, че това няма да е за мен и излизайки от магазина ходех като чудовище и бях обзета от страх. След няколко минути пеша вече бяхме на снега и изпитах истинско облекчение, че ходенето с ботушите приключи, но това скоро се замени с нов страх – сега трябваше да си сложа ските! С малко помощ от моя инструктор нещата се получиха и бях готова за тръгване. Когато казвам тръгване, имам предвид да стоя чинно на едно място и да се надявам, че никой няма да ме събори! Бяхме наели инструктор само за трима, защото четвъртият член на нашата група вече беше експерт и докато ние изчислявахме как да си обуем ботушите, той вече беше на половината път нагоре в планината със сноуборда си! И така, нашият урок започна и за мой ужас, първото нещо, което ни накараха да направим, беше да паднем! Аз съм наясно, че не съм експерт, но се надявах, че падането ще се избягва, поне доколкото е възможно! Естествено възразих, но бях информирана, че това всъщност е важна част от ученето – важно е да можете да падате, без да се наранявате (нещо, което се оказа невероятно полезно по-късно!). След това започнаха обичайните рутинни уроци: как да си сгъваме коленете и как точно да се плъзнем, за да можем да спрем. Аз всъщност открих, че е по-лесно, отколкото си преставях, но при все факта, че бях на една писта с пет годишни деца, не можех да се гордея със себе! След двучасов урок бяхме изключително изтощени и се насочихме към бара за така необходимата ни бира. Следващия ден прекарахме по много сходен начин и към края му вече се чувствах готова за планината – голяма и смела стъпка за мен! Едното от момичетата от моята група, много добра моя приятелка, не намираше карането на ски толкова лесно. След втория ден тя все още се бореше да спре дори и в един момент имаше доста епична катастрофа помитайки инструктора с нея. За щастие това беше на детската писта и нямаше пострадали, но инструкторът се видя принуден да ѝ каже, че не е готова за тази за възрастни и има нужда от частен урок на следващия ден. Изборът беше между това или възстановяване на сумата за уроците. И така, тя беше изритана от нашия ски клас, но не беше твърде разстроена – в края на краищата явно нямаше да се научи, а така или иначе беше доста щастлива просто да разпусне в бара.

Новогодишната вечеря във вилно селище Малина

И така вторият ден мина и вече беше Нова година, време да се забавляваме! Бяхме резервирали вечеря в курорта Малина, тъй като те предлагаха вечер с храна, напитки и танци, а и това означаваше, че можем просто да се върнем обратно в къщичката си след това. Доставиха точно това, което обещаха с бутилка вино за всеки, планини от храна и бутилка шампанско в полунощ (което беше забавно да гръмнем в 12 часа, но предпочетохме да се придържаме към виното!). Имаше музика на живо и традиционни български танцьори и дори имахме възможност да гледаме фойерверките от навсякъде около нас в планината в полунощ, което беше зашеметяващо!

Гледка от планината в Пампорово

 

На следващата сутрин с леко размътена глава бях готова да поема към планината. След много кафе и вкусната закуска на Малина, беше време за тръгване. Обух ски ботушите наново и се отправих към ски лифта. Никога не бях се качвала на ски лифт преди, така че бях малко притеснена за това как точно ще се качвам и слизам. Инструкторът за щастие беше там да ни помага, но аз бях толкова нервна, че пророних няколко сълзи докато изчаквах самия лифт. Глупаво, знам, но в онзи момент нямах никакъв контрол. След като нашият ред дойде и скочихме, започнах да се успокоявам и се опитах да се насладя на гледката през 20-минутното ни пътуване до върха. Приближавайки мястото ни за слизане се притесних отново като летвата се вдигна, но инструкторът сграбчи ръката ми и ми помогна да не падна. Беше красиво, брилянтно слънце и прекрасни гледки. Използвахме първата минута да се насладим на заобикалящата ни среда и се чувствахме наистина щастливи да посрещнем началото на новата година на това прекрасно място. В началото се справях страхотно – теренът беше равен и се плъзгах щастливо. Слязохме на първата писта и увереността ми бавно се повишаваше. Аз карах ски! Първите 20 минути продължихме с хубаво бавно темпо и наистина се забавлявах. След това се появи по-стръмен наклон. Бях готова; наредихме се на опашка – инструкторът, аз и след мен приятелят ми. Той ни каза да се спуснем леко и бавно, тъй като беше заледено. Фиксирахме се в позиция „Снегорини“ и потеглихме. Всичко вървеше добре, докато не чух зад себе си писъка „Не мога да спра“. Това е най-лошия ти кошмар когато си неопитен и нямаш представа как да се махнеш от пътя на спускащия се! Следващото, което осъзнах е, че приятелят ми и аз бяхме на земята и с един комплект ски в една посока и един в друга, без да можем да се движим. Инструктора ни спаси отново! Обратно на нашите ски и беше време да опитаме отново! След 20 минути и аз бях изтощена, падането ме беше наранило малко и краката ми бяха уморени от трите дни на ски. Бяха започнали да отслабват и да се вцепеняват. Спряхме за кратка почивка, но когато видях последната писта и не усещах краката си вече знаех, че не мога да го направя. Не исках да се отказвам, но бях изтощена. Вместо да си сваля ските и да ходя, инструкторът ми имаше по-добра идея –  да го хвана за раменете, да държа ските си изправени и да се придвижа с него до края. И това беше фантастично! Летяхме страшно бързо, а аз не трябваше да се притеснявам, че ще падна и ще пребия всички! Когато стигнахме до края имах чувството, че съм била на влакче в увеселителен парк!
Последната ни вечер се състоя от приятна тиха вечеря – вече всички бяхме уморени. Върнахме се в къщичката си с бутилка вино – перфектен начин за завършек на пътуването. На следващата сутрин, след още една прекрасна закуска, момчетата се върнаха по склоновете за още няколко часа, докато ние момичетата се наслаждавахме на кафето в заведението, а след това се настанихме обратно в колата за четири часа път обратно до София. Пампорово е фантастично и планираме да го посетим отново тази година. Смятате ли да се научите да карате ски в Пампорово? Може би ще се видим там!