Първия път когато пих ракия

Един пост от Елис Шуман

Аз и съпругата ми пристигнахме в София в началото на 2009 за двегодишен престой по работа. Никога преди това не бяхме живели в Европа, нито пък в голям град. Търсехме възможности за пътуване и нови преживявания и бяхмe доста развълнувани да започнем нашето българско приключение. Обилен снеговалеж посрещна съпругата ми при пристигането ѝ в София и осъзнахме, че приключенията ще трябва да почакат. Настанихме се и се отдадохме на ежедневна рутинна работа, включваща пазаруване, пране, готвене и други делнични занимания в чуждата и непозната страна. Бяхме нетърпеливи да излезем от апартамента си и да започнем опознаване на страната.

Много близо до апартамента ни открих малък ресторант, наречен Златната ябълка. На път към вкъщи в края на една от първите ми работни седмици се отбих там, за да направя резервация за вечеря. Беше петък вечер и реших, че ще е хубаво да излезем.

Сервитьорът ни поднесе менюта и ние помолихме за английски вариант. Осъзнавайки, че сме новодошли в държавата, той ни попита: „Някога опитвали ли сте ракия?“

Бяхме чували за ракия преди това, но никога не бяхме опитвали. Поръчахме си по чашка и я изпихме докато хапвахме салатите си. Стори ми се малко силна, но все пак живеехме в България и си помислих, че е добре да се държим като местните хора.

Когато основните ни ястия пристигнаха- телешко за съпругата ми и пепър стек за мен – сервитьорът предложи българско вино. Защо не? Бяхме запалени по идеята да опитаме всички местни продукти и двамата си поръчахме по чаша вино.

Когато съпругата ми пийне малко повече, тя започва да се кикоти. Вечерята ни се оживи, придружена от хубава храна, смях и още вино.

„Не чувствам нищо“, казах, отхвърляйки ефекта на алкохола. И тогава станах, за да отида до тоалетната. Подът на ресторанта се надигаше и смъкваше, все едно бях на кораб в средата на океана. Главата ми беше замъглена и ми беше трудно да сложа единия крак пред другия. „Уау!“ казах си аз, докато бавно и внимателно се придвижвах през помещението.

С течение на времето започнах да оценявам пиенето на ракия, както и да познавам и вкуса естествено. Започнах да предпочитам и мощната домашна версия на ракията, която често получавахме като подаръци от нашите приятели. Въпреки всичко, базирайки се на опита си от първия път, когато опитах ракия, се научих да не я смесвам с други питиета. Една чаша от напитката е напълно достатъчна по време на вечеря!

[hr]

Елис Шуман е роден в Щатите и се е преместил в Израел като тийнейджър. Служил е в Израелската армия, бил е един от основателите на движението кибуц, а към момента живее в покрайнините на Йерусалим. Двете години, 2009 и 2010, Елис и съпругата му прекарали в София, България. Елис често пише за България, Израел, книги, пътуване и други интересни неща в своя блог. Неговия дебютен роман се казва ДОЛИНАТА НА ТРАКИТЕ. В момента редактира своя нов роман, чието действие се развива между Израел и България.

[hr]

Книгата на Елис Шуман – Долината на Траките

„Запленяващ, мистериозен трилър с убедителни герои, красиви описания, древни реликви и съвременни издирвания“ – преглед от читател

Доброволец в корпуса на мира изчезва докато е в България и всички предполагат, че е мъртъв. Всички, с изключение на дядо му, който отказва да изгуби надежда. Пенсионирания професор по литература Саймън Матюс стартира отчаяно търсене, при което бива завлечен в странно приключение, откривайки откраднат древен тракийски артефакт – уникален предмет с огромна стойност, за чието възстановяване някои хора не биха се спрели пред нищо.

Матюс пътува през Балканския пейзаж, осеян с древни гробници и крепости, без да подозира, че внукът му, затворен в изолирана планинска колиба, бавно се възстановява от тежка травма на главата. Нищо не може да се приеме за чиста монета – жената, помагаща на Матюс в издирването му и медицинската сестра, грижеща се за ранения му внук може би имат скрити мотиви помагайки на двамата да се съберат. Дори когато Матюс най – сетне открива внука си се оказва, че да напуснат България ще бъде възможно единствено когато древната реликва бъде открита.