Прословутата телевизионна кула в София

Когато за първи път пристигнах в София, много хора ме попитаха дали съм била на телевизионната кула за да видя гледката към града. Очевидно според общото мнение пейзажът, който се разкрива оттам, е невероятен. Известно място за местните хора, където те могат да седнат спокойно и да се наслаждават на града, заобиколени от спокойствието на планината.

Телевизионната кула (или Копитото както е по-известно) е впечатляваща местност в София. Кулата се издига с внушителните си 186 метра височина в планината Витоша. Именно тази бетонна кула се вижда от почти всяко място в София и е впечатляваща местна забележителност.

Естествено и аз исках да видя за какво става дума и една вечер след работа се качихме в колата и се насочихме към Витоша. Пътят е дълъг и неравен, виейки се из планината. Още докато се изкачвате нагоре пред очите ви се разкриват невероятни гледки, а въздухът става осезаемо по-свеж и чист. Самата планина е естествено красива, а пътят е обграден от прекрасна борова гора. Ще видите и много естествени водни извори и красиви дървени мостове.

Когато стигнахме върха, огромният размер на кулата беше очевиден. От града лесно се вижда гордата ѝ осанка, но наистина е невъзможно да разберете какъв е размерът ѝ, докато не застанете в подножието. Зоната около самата кула е оградена за безопасност, но успяхме да се разходим в стара изоставена ски лифт станция. Виждайки, че цялата е покрита с графити, а по пода се въргалят стари бирени бутилки, в мен се появи подозрението, че това е известно място сред софийските младежи за прекарване на петъчни вечери извън града. Ако и вие отидете, внимавайте много къде стъпвате, особено ако е тъмно – по пода има доста дупки и може да се нараните. Има опасност да попаднете на счупени стъкла или на някои доста стръмни и хлъзгави места когато излезете към планината. Перфектно място е, което всеки трябва да види, но бъдете внимателни.

Когато излязохме отвън, пред нас се откри спираща дъха гледка към София. Вече не ми беше никак трудно да разбера защо хората толкова упорито ми разказваха за това място. Намерихме си тихо местенце и седнахме да се насладим на прекрасната гледка на залеза над София.